Тази история е истинска. Разказана е от очевидец на случилото се.
"Първия ден, заедно с другите, ме накараха да изкопая голяма дупка. После пристигна камионът, пълен с кучета. Убиха ги всичките. Стовариха ги в дупката и ги застреляха там вътре. Всичките до едно. Някой донесе хлорна вар и ги посипа с нея. Едно прекрасно бяло кученце стоеше сред труповете. Простреляно в шията, цялото в кръв, но все още живо. Беше погълнало много кръв......и започна да повръща. То недоумяваше какво се случва с него. Сякаш търсеше майка си за помощ. Но и тя беше мъртва. Беше почти нереално, кученцето между всичките тези трупове...... Нямаше кой да му даде малко вода, нямаше и кой да го доубие. Какво се случи с него ли? Не съм сигурен. Май го погребахме живо."
Хиляди невинни същества гаснат бавно в изолаторите от концлагерен тип. Хиляди други биват ежедневно застрелвани, отравяни, пребивани до смърт, удавяни и одирани от пихопати, садисти и извратеняци. Това се случва, защото ние го позволяваме. И не сълзи и вопли са нужни, а решително, ежедневно противопоставяне на злото.
"И НЕКА КРЪВТА БЪДЕ ВЪРХУ ТЯХ И ДЕЦАТА ИМ". / Евангелие на Лука /