Жестокостта към животни вече е призната за индикатор на опасна психопатия, почти винаги прерастваща в насилие срещу хора. Изследванията в тази област отдавна са убедили социолози, законодатели и съдии, че на жестокостта към животни трябва да се гледа изключително сериозно. Такава жестокост може да се окаже първа проява на агресивна патология, взимаща след време и човешки жертви. Малтретирането на животни в този аспект, не е просто особеност на характера, а симптом на сериозно психично заболяване. В компютърните досиета на ФБР, касаещи серийни убийци и изнасилвачи, убедително присъстват данни за предишно насилие върху животни. Не случайно дори и в учебниците по психиатрия, такова насилие е “диагностичен критерий” за агресивно поведенческо разстройство. Според директора на затвора “Сан Куентин” в САЩ, повечето от осъдените на смърт убийци, са “практикували” върху животни, преди да посегнат на хора. “Всяка форма на насилие е изключително опасна” – твърди Алан Брантли, специален агент на ФБР в центъра за анализ на бруталните престъпления. “Жестокостта срещу хора е естествена ескалация на жестокостта срещу животни. В този аспект животните наподобяват човешки жертви. Те страдат, кървят и умират по същия начин.” Робърт Реслер, изготвящ профили на серийни убийци за ФБР потвърждава: “Убийците много често започват от деца да измъчват и убиват беззащитни животни”. Изследване в Канада през 1999 на 63 лица, обвинени в малтретиране или убийство на животни, показва че 80% от тях са били осъждани и за насилие над хора. Изследвания на психиатрични пациенти, измъчвали и убивали животни, показват повишени нива на агресия към себеподобните. Според професорът по социология д-р Арнолд Арлък, дори еднократни актове на насилие върху животни предсказват бъдеща криминална активност на извършителите. Такова насилие е маркер за потенциално антисоциално поведение, включващо, но не и ограничаващо се с агресия. Такива случаи не трябва да бъдат игнорирани от полиция, социални и ветеринарни служби, съдии, прокурори и психиатри.
Твърде често на проявите на насилие върху животни от деца се гледа като на невинна детска игра. Статистиките обаче сочат друго. Малтретирането на животни дори и в детска възраст е сериозно психично отклонение, което винаги ескалира в друга противообществена активност, ако не бъде коригирано и наказано. Полицейските доклади сочат, че всички деца виновни за тъй наречените училищни престрелки в САЩ през последните години, първо са “практикували” върху животни.
Изследователи в областта на домашното насилие са доказали, че издевателства над домашните любимци често се прехвърлят върху съпругата или детето. Малтретирането или убийството на животното се явява форма на “контрол” върху партньорката.
Не случайно 75% от жертвите на домашно насилие съобщават, че партньорите им са наранили или убили домашния им любимец. Понеже домашното насилие е насочено към най-слабите членове на семейството, насилието върху деца и върху животни вървят ръка за ръка. Родители, които пренебрегват нуждите на домашните си любимци, често занемаряват и собствените си деца. Нещо повече – децата често моделират поведението на възрастните, повтаряйки заученото садистично отношение към единственото същество по-слабо от тях - домашното животно. Всяко чувство на фрустрация и гняв се трансформира в агресия, насочена към него. 88% от анкетираните в Ню Джърси семейства, уличени в престъпна небрежност спрямо децата си, са занемарявали и измъчвали домашните си животни.
В САЩ от години се практикува т. нар. мултиведомствен подход към насилието. Това на практика означава обмен на информация за актове на насилие и агресия между десетки ведомства, като социални служби, полиция, съдилища, областна прокуратура, адвокатски колегии, ветеринарни служби, психиатрични клиники, местни групи за защита жертвите на насилие, местни природозащитни, неправителствени и други организации. При всяко посещение на полицията по сигнал за домашно насилие над жена, се търсят улики и за насилие върху децата и домашните любимци. При посещения на социалните служби по сигнал за занемарено или малтретирано дете, се търсят улики и за насилие върху партньорката или домашното животно. При всяко посещение на представители на местна организация за защита на животните, се търсят и белези за насилие над съпругата или децата. Това е един мощен и ефективен инструмент за предсказване и предотвратяване на потенциални престъпления както срещу хора, така и срещу животни.
Основна роля на полицията, прокуратурата, съдебната и законодателна власт, както и на цялото общество е да изкорени всички форми на агресия и насилие. Дълг на всички нас е да изискваме и налагаме все по строги наказания на извършилите престъпление срещу животни. Това включва мерки като отнемане правото за гледане на животни, задължително психиатрично лечение, включване в програми за овладяване на агресията и най-вече лишаване от свобода за продължителен период. Ето и няколко примера:
Бари Хербек от Висконсин, измъчвал и убил пет котки е осъден на 12 години затвор.
Джером Маккан от Луизиана е осъден на 10 години затвор и принудителен труд без право на помилване, заради жестоко убийство на куче.
Травис Уилсон от Уайоминг осакатява и запалва куче, за което получава 7 годишна ефективна присъда и задължително включване в програма за контрол на агресията.
17 годишният Виктор Гудман запалва куче и получава двугодишна ефективна присъда със задължително психиатрично освидетелстване.
Уви, в България управляващите упорито се опитват да ни внушат, че проявите на жестокост към животни не са престъпление, а административно "нарушение", че не си заслужава да ги криминализираме и променяме НПК, както и да ангажираме корумпираната ни съдебна система с такива "маловажни" проблеми.
Тази арогантност на властимащите не само ни връща векове назад, но и е лична обида към всеки чувствителен човек.
Моля всички засегнати да изразят мнението си писмено и да го изпратят до народните представители, членове на
Парламентарната Комисия по Земеделието и Горите.
www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=3
Индекс 
Вто Яну 01, 2008 9:24 am